toxin (Таня Донова)
357 4100
16 abr 2022, 22:16

Разговор с живота 

  Poesía
628 4 13

Разлюбих ли те? Някога. Не знам.

Какво в очите ми се мрежи?

Защо си тук, а аз съм там,

сред гъста орда подивели таралежи,

 

които дращят, хапят и бодат...

бодат като купà игли в сърцето;

и лют, безкрайно лют ми е светът,

и невъзможно плоско битието.

 

В гърдите чувствам странен панаир.

Намусени, гротескни въртележки,

стрелбища гневни и сергии,

претъпкани със отрицание на всеки.

 

Изби по всяка фибра кръв -

смолиста, черна, разгневена

и всячески опитвам да я спра,

но капките-пълчища ме превземат

 

и вледеняват като демон зъл,

опълчил се на всичко свято, 

и разтрояват като зверски мълнии

земята под краката ми. 

 

Намразих ли те? Някога. Презрях

двуличната ти същност, друже!

Защо дойде с лика на любовта,

щом другият ти лик е "невъзможна"! 

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Въздействаща, драматична творба!
  • Роси!
    Весели празници на всички приятели от Откровения!
  • Защо дойде с лика на любовта,
    щом другият ти лик е "невъзможна"! 
    Боли, когато знаеш какво искаш и, че никога няма да го получиш. Хареса ми тая стихия от думи и емоции!
  • Доче, изключително ми е приятно, че си тук!
  • Между омразата и орда таралежи
    е трудничко да се провреш без рана.
    Но всяко ново боцкане бележи,
    че помъдряването е на път да стане.

    Аплодисменти, Танче!
  • Честит и на теб, Наде! В тези светли дни нека отворим сърцата си и пребъдваме във вярата и любовта!
  • Аууу, съвсем сме го "ударили през просото" - ти с бодлите, аз с псувните... Честит празник, Танче, а другото си го знаем.
  • Ире, тия са подивели, затова
    Благодаря ви, мили момичета!
  • Много силно и чувствено стихотворение, докосва!
  • Прекрасна образност, много силно. Благодаря за удоволствието.
  • сред гъста орда подивели таралежи,
    които дращят, хапят и бодат...
    бодат като купà игли в сърцето;
    и лют, безкрайно лют ми е светът,
    и невъзможно плоско битието.
  • Защото вътрешният живот расте в Бога и има небесни измерения, а външният расте в суетатата и страстите и има земни измерения.
Propuestas
: ??:??