Разговор с живота
Разлюбих ли те? Някога. Не знам.
Какво в очите ми се мрежи?
Защо си тук, а аз съм там,
сред гъста орда подивели таралежи,
които дращят, хапят и бодат...
бодат като купà игли в сърцето;
и лют, безкрайно лют ми е светът,
и невъзможно плоско битието.
В гърдите чувствам странен панаир.
Намусени, гротескни въртележки,
стрелбища гневни и сергии,
претъпкани със отрицание на всеки.
Изби по всяка фибра кръв -
смолиста, черна, разгневена
и всячески опитвам да я спра,
но капките-пълчища ме превземат
и вледеняват като демон зъл,
опълчил се на всичко свято,
и разтрояват като зверски мълнии
земята под краката ми.
Намразих ли те? Някога. Презрях
двуличната ти същност, друже!
Защо дойде с лика на любовта,
щом другият ти лик е "невъзможна"!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
