24 jul 2013, 8:39  

Разговор с небето

854 0 9

Веднъж започнах разговор с небето

за времето, душата, ориста...

Дали е закодирано през вековете

това, което чувстваме сега?....

 

И мъдри ли са нашите постъпки,

с любов ли изживяваме мига?...

Аз виждам свободата ни потъпкана

в затвор от страх, лъжи и суета...

 

Доволни сме от нашите успехи,

стремим се към парите и властта,

коварството е скъпата ни дреха,

а вместо чанта носим алчността...

 

На страстите продадохме сърцата,

захвърлихме далече обичта,

а Господ ще ни съди по делата

и спомените в нашата душа...

 

Пак лутах се в догадки и въпроси,

дали сме просто роби на греха?...

Товарът, който всеки мълком носи

е може би отплата за вина?...

 

Мълчи невинно, нямо е небето,

от облаците лъха тишина...

Дъждът ще ни отмие греховете...

А колко често мислим за това?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джу е права за заглавието. А и трудно се издирва стиха, когато решиш да се върнеш след време. При този това е сигурно. Много силен, с дълбок смисъл!
    Аплодисменти!!!
  • Изключителен стих! Чета си го от както е излязъл. Кара те да мислиш. А колко истини има казани...
    Знаеш ли кое не ми харесва? Че си му отрязала главата Мен лично това ми е най - трудната част, но въпреки всичко едно произведение започва от заглавието.
    Поздравче
    ( само предложение "Разговор с небето" )
  • Много рядко, Ели, но истински. Стихът ти го доказва.Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...