Разговор с небето
Веднъж започнах разговор с небето
за времето, душата, ориста...
Дали е закодирано през вековете
това, което чувстваме сега?....
И мъдри ли са нашите постъпки,
с любов ли изживяваме мига?...
Аз виждам свободата ни потъпкана
в затвор от страх, лъжи и суета...
Доволни сме от нашите успехи,
стремим се към парите и властта,
коварството е скъпата ни дреха,
а вместо чанта носим алчността...
На страстите продадохме сърцата,
захвърлихме далече обичта,
а Господ ще ни съди по делата
и спомените в нашата душа...
Пак лутах се в догадки и въпроси,
дали сме просто роби на греха?...
Товарът, който всеки мълком носи
е може би отплата за вина?...
Мълчи невинно, нямо е небето,
от облаците лъха тишина...
Дъждът ще ни отмие греховете...
А колко често мислим за това?...
© Елена Костадинова All rights reserved.
Мен лично това ми е най - трудната част, но въпреки всичко едно произведение започва от заглавието.
