15 feb 2013, 10:18

Разговор с Родината

  Poesía » Civil
539 1 0

На картата ти си едно петънце.

А някои даже не знаят къде си.

За мен си страна с най-голямо сърце,

която  усмивка от  слънцето носи!


Със мъка дотук е дошъл Аспарух

за своите внуци да търси Родина.

Подгонен от нейде, доколкото чух,

на поход е тръгнал, не без причина.


И тук на Балкана се спрял най-подир.

Но трябвало в дълги войни да воюва...

Макар прадедите да търсели мир...

За тази земя и войната си струва!


И спряли на този голям кръстопът...

Създали си своята райска градина.

Готови били за земята да мрат,

така е създадена и нашата  родина!


И днеска я пазим във свойто сърце,

тъй както я пазиха свято дедите.

До край ще я пазим, със чисти ръце,

и смело ще минем и ний през бедите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...