На картата ти си едно петънце.
А някои даже не знаят къде си.
За мен си страна с най-голямо сърце,
която усмивка от слънцето носи!
Със мъка дотук е дошъл Аспарух
за своите внуци да търси Родина.
Подгонен от нейде, доколкото чух,
на поход е тръгнал, не без причина.
И тук на Балкана се спрял най-подир.
Но трябвало в дълги войни да воюва...
Макар прадедите да търсели мир...
За тази земя и войната си струва!
И спряли на този голям кръстопът...
Създали си своята райска градина.
Готови били за земята да мрат,
така е създадена и нашата родина!
И днеска я пазим във свойто сърце,
тъй както я пазиха свято дедите.
До край ще я пазим, със чисти ръце,
и смело ще минем и ний през бедите!
© Христо Славов Всички права запазени