Разговор с Родината

На картата ти си едно петънце.

А някои даже не знаят къде си.

За мен си страна с най-голямо сърце,

която  усмивка от  слънцето носи!

Със мъка дотук е дошъл Аспарух

за своите внуци да търси Родина.

Подгонен от нейде, доколкото чух,

на поход е тръгнал, не без причина.

И тук на Балкана се спрял най-подир.

Но трябвало в дълги войни да воюва...

Макар прадедите да търсели мир...

За тази земя и войната си струва!

И спряли на този голям кръстопът...

Създали си своята райска градина.

Готови били за земята да мрат,

така е създадена и нашата  родина!

И днеска я пазим във свойто сърце,

тъй както я пазиха свято дедите.

До край ще я пазим, със чисти ръце,

и смело ще минем и ний през бедите!