14 feb 2007, 8:53

РАЗГОВОР С „ТИМОН ОТ АТИНА”

  Poesía
1.3K 0 9

В кой век живял си, Тимон от Атина!?

Допускам, че и днес си още жив.

Представата за време в мен се срина -

човек за човекът  е още зъл, е още див.

 

Все още ни обграждат подмазвачи

 и златото все още е цена.

Така било е… Днес така е - значи

 въртят се в кръг житейските неща.

 

Преструвките все още са на почит.

Приятели-предатели сноват.

Подлагат ти се и със пръст те сочат,

 с едната мисъл - да те окрадат.

 

Познаеш ли ги - плюй ги и се махай!

Към себе си вратите залости.

Признание от лицемер не чакай.

От ласкавите думи се пази.

 

За да не стигнеш пак до кръстопътя,

 човека да намразиш в този свят.

Подложиш ли се - върху теб ще стъпят.

Повярваш ли им - ще те предадат.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...