14.02.2007 г., 8:53

РАЗГОВОР С „ТИМОН ОТ АТИНА”

1.3K 0 9

В кой век живял си, Тимон от Атина!?

Допускам, че и днес си още жив.

Представата за време в мен се срина -

човек за човекът  е още зъл, е още див.

 

Все още ни обграждат подмазвачи

 и златото все още е цена.

Така било е… Днес така е - значи

 въртят се в кръг житейските неща.

 

Преструвките все още са на почит.

Приятели-предатели сноват.

Подлагат ти се и със пръст те сочат,

 с едната мисъл - да те окрадат.

 

Познаеш ли ги - плюй ги и се махай!

Към себе си вратите залости.

Признание от лицемер не чакай.

От ласкавите думи се пази.

 

За да не стигнеш пак до кръстопътя,

 човека да намразиш в този свят.

Подложиш ли се - върху теб ще стъпят.

Повярваш ли им - ще те предадат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....