12 may 2004, 9:00

Разговор с тишината

  Poesía
2K 0 3

                 Разговор с тишината

                              ________________

              

                       Има ли някой там?

                       Или просто ме е страх.

                       О, не, вълните се бият в брега

                       и скали пропити с тишина.

                       Платноход отнася надалеч. . .

                       Може би там е моята любов!

                       Едно раче се рови из пясъка

                       и си говори с песъчинка. . .

                       Оттатък, вълните са изхвърлили

                       една медуза.

                       Магия. . .

                       Кой идва там?

                       Тишина, ти ли си?

                       Отдавна те чакам!

                       Кажи нещо!

                       Просто ми кажи къде е тя!

                       Кажи!

                       Не мълчи! . . .

                       Знам, тя е тиха като смъртта

                       и нежна като песъчинка. . .

                       Раче, не е ли тя?

                       Идвай, Тишина!

                       Аз съм твой.

                       Може би ще те възпея

                       Или. . . ще умра...

                       Това е тя!

                       Пеперуди насят тишина.

                       Тихо!

                       Не, просто вълните се бият

                                                                     в брега

                       и скали пропити с тишина.   

 

 

                                                     1990 г.   с. Телиш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калин Кермов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...