May 12, 2004, 9:00 AM

Разговор с тишината

  Poetry
2K 0 3

                 Разговор с тишината

                              ________________

              

                       Има ли някой там?

                       Или просто ме е страх.

                       О, не, вълните се бият в брега

                       и скали пропити с тишина.

                       Платноход отнася надалеч. . .

                       Може би там е моята любов!

                       Едно раче се рови из пясъка

                       и си говори с песъчинка. . .

                       Оттатък, вълните са изхвърлили

                       една медуза.

                       Магия. . .

                       Кой идва там?

                       Тишина, ти ли си?

                       Отдавна те чакам!

                       Кажи нещо!

                       Просто ми кажи къде е тя!

                       Кажи!

                       Не мълчи! . . .

                       Знам, тя е тиха като смъртта

                       и нежна като песъчинка. . .

                       Раче, не е ли тя?

                       Идвай, Тишина!

                       Аз съм твой.

                       Може би ще те възпея

                       Или. . . ще умра...

                       Това е тя!

                       Пеперуди насят тишина.

                       Тихо!

                       Не, просто вълните се бият

                                                                     в брега

                       и скали пропити с тишина.   

 

 

                                                     1990 г.   с. Телиш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Кермов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...