23 jul 2015, 23:31

Разговор с тишината

  Poesía » Otra
1.1K 0 14

                         Р А З Г О В О Р   С    Т И Ш И Н А Т А

 

 

                         Вървя... А времето се сипе

                         като брашно през ситно сито,

                         полепва меко по нощвите

                         и всяко кътче побелява...

                         Тъй леко, кротко и безшумно,

                         като харман покрит със плява,

                         край мен потъва тишината...

                         А някъде от белотата

                         зоват ме миговете скрити,

                         изпълнени с любов пресята...

                         „Дори и да сме тъй далеко,

                         частици твои сме  навеки.

                         От зрели класове сме семе –

                         родили и брашно, и плява.

                         Потъваме, но пак сме живи.

                         Плътта сме ний на белотата

                         и тръпката на тишината.

 

                         И пак се стига до яйцето

                         и до въпросното начало...

                         Кое  първично е не търся,

                         а колко обич ми е дало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ЕЛ!Трогната съм от посещението и мнението ти.Добре дошли
    в моята скромна страница!
    Поздравление! Ведро настроение и творческо вдъхновение!
  • Людмил, Вики, Веселка,Йонка - мили приятели, простете ми, че късно отговарям на милото ви внимание, но нямах право да пиша два коментара един след друг.
    Людмиле, радвам се, че сме земляци. Мисля, че и други хора има от Стара Загора.Благодаря ти за добрите думи!
    Вики, и аз мисля като тебе. Нека всичко само да си прави път,но ние да не се забравяме. Бог ни е белязал с еднакви знаци.
    Веселка - Добре дошла, мила гостенко! Радвам се на новото ти присъствие в моята скромна страница! Бъди благословена!
    Йонче - трогната съм от специалното ти посрещане, приятелко!Благодаря ти!
    На всички пожелавам приятен и ползотворен ден!
  • Щастлива съм,че те има
    ти си бяла пролет, а не зима.
    Нашепва ми твоя глас,
    че ти отново си при нас.


    Харесах и ме развълнува.
  • Много хубав стих!Поздрави и от мен!
  • Благодаря ти, Рени за радостното посрещане - така осезателно почувствах радостта ти от написаните думи и аз ти се радвам от сърце!
    Исмаиле,трогната съм от милите думи изречени така искрено.Аз също ти се зарадвах като видях, че ще чета твоя творба, която ми е много близко до разбиранията и усещанията. За всяка несправедливост силно ме боли.
    Весела - мило момиче, благодаря ти за посрещането!Радвам се, че ти допадат творбите ми. Днес много силно ме развълнува с патриотичното чувство, което винаги слагам на първо място!
    Желая и на тримата приятна вечер и нови творчески успехи!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...