Р А З Г О В О Р С Т И Ш И Н А Т А
Вървя... А времето се сипе
като брашно през ситно сито,
полепва меко по нощвите
и всяко кътче побелява...
Тъй леко, кротко и безшумно,
като харман покрит със плява,
край мен потъва тишината...
А някъде от белотата
зоват ме миговете скрити,
изпълнени с любов пресята...
„Дори и да сме тъй далеко, ...