3 abr 2013, 14:06

Разговор със синовете

  Poesía
1.3K 0 6

 

РАЗГОВОР СЪС СИНОВЕТЕ

 

                “Животът се измерва не с години,

                  а с дирята, оставена след нас...”

                                                           П. КАРААНГОВ

 

 

Ах, дирята... Тя е нетрайна, момчета.

Тя е, така да се каже,

бегла следа по брега на морето...

По-мимолетна е даже.

 

Безчет легиони са прах под земята –

безимени, неми, безследни.

Колцина избраници помни следата,

тук-там изпод камък прогледнала?

 

Космически вятър следите изтрива

и всичко накрая умира.

Прави вървете, додето сте живи,

недейте разчита на диря.

 

Прави вървете!

Дори да разбирате,

че лесно се стига с пълзене...

Да бъде нетрайната ваша диря

не от лакти и не от колене!

 

За кратко след всеки следа ще остава.

Но тъй е в живота, момчета...

Дано да е нашата диря такава,

че след нас да не бършат паркета.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...