11 may 2019, 16:40  

Разговори с небесата – 4

747 2 3

4. Среща ме съдбата

 

Живя край мен с усмивка закачлива,

с добра душа бе – с другите вежлива.

Любов очаквах, гледах те в очите...

Но ти мълча – безрадостни са дните!...

 

А после... уморена си замина...

отлитаха година, след година...

В живота аз пътувах без другарка

в разходките вечерни сам сред парка.

 

По пътя срещах аз жени случайно...

На сън сънувах щастие сияйно,

но нямаше жена за мен прилика,

любов в сърцето, дето да ѝ блика...

 

                      *   *   *

Годините къде ли отлетяха?...

Жена мечта – очите не видяха!

Съдбата ми след тебе бе избрала...

да мина сам по моята спирала!

 

2 октомври 2010

ред., 9 ч., 11 май 2019

"Къде си, любов моя" - първа книга

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за разбирането, Пепи! Попадне ли човек във водовъртежа на тъгата, без приятелска подкрепа нелеко се измъква!
    Благодаря и на Ангелче и Ирина за хубавите думи и пожелания!
    Радвам се, че сред вас намирам мъдри, прозорливи и добри души
    На всички - здраве и творчески успехи!
  • Ех, колко тъжно! На не малко хора, съдбата им е такава.
  • Като не смогнах да коментирам навреме другите части,сега ще го направя наведнъж,Иване.Очуди ме това десет годишно страдание,свикнали сме мъжете по-лесно да превивяват раздялата.Така е ,любовните рани трудно зарастват,но не и невъзможно-времето лекува.Вероятно тя не е единствената жена-мечта!Пожелавам ти бон шанс!Инъче добре подреден стих,!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...