Разговори с небесата – 4
4. Среща ме съдбата
Живя край мен с усмивка закачлива,
с добра душа бе – с другите вежлива.
Любов очаквах, гледах те в очите...
Но ти мълча – безрадостни са дните!...
А после... уморена си замина...
отлитаха година, след година...
В живота аз пътувах без другарка
в разходките вечерни сам сред парка.
По пътя срещах аз жени случайно...
На сън сънувах щастие сияйно,
но нямаше жена за мен прилика,
любов в сърцето, дето да ѝ блика...
* * *
Годините къде ли отлетяха?...
Жена мечта – очите не видяха!
Съдбата ми след тебе бе избрала...
да мина сам по моята спирала!
2 октомври 2010
ред., 9 ч., 11 май 2019
"Къде си, любов моя" - първа книга
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
