Разговори с небесата – 4
4. Среща ме съдбата
Живя край мен с усмивка закачлива,
с добра душа бе – с другите вежлива.
Любов очаквах, гледах те в очите...
Но ти мълча – безрадостни са дните!...
А после... уморена си замина...
отлитаха година, след година...
В живота аз пътувах без другарка
в разходките вечерни сам сред парка.
По пътя срещах аз жени случайно...
На сън сънувах щастие сияйно,
но нямаше жена за мен прилика,
любов в сърцето, дето да ѝ блика...
* * *
Годините къде ли отлетяха?...
Жена мечта – очите не видяха!
Съдбата ми след тебе бе избрала...
да мина сам по моята спирала!
2 октомври 2010
ред., 9 ч., 11 май 2019
"Къде си, любов моя" - първа книга
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех, колко тъжно! На не малко хора, съдбата им е такава.
-
Като не смогнах да коментирам навреме другите части,сега ще го направя наведнъж,Иване.Очуди ме това десет годишно страдание,свикнали сме мъжете по-лесно да превивяват раздялата.Така е ,любовните рани трудно зарастват,но не и невъзможно-времето лекува.Вероятно тя не е единствената жена-мечта!Пожелавам ти бон шанс!Инъче добре подреден стих,!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря и на Ангелче и Ирина за хубавите думи и пожелания!
Радвам се, че сред вас намирам мъдри, прозорливи и добри души
На всички - здраве и творчески успехи!