11 мая 2019 г., 16:40  

Разговори с небесата – 4

743 2 3

4. Среща ме съдбата

 

Живя край мен с усмивка закачлива,

с добра душа бе – с другите вежлива.

Любов очаквах, гледах те в очите...

Но ти мълча – безрадостни са дните!...

 

А после... уморена си замина...

отлитаха година, след година...

В живота аз пътувах без другарка

в разходките вечерни сам сред парка.

 

По пътя срещах аз жени случайно...

На сън сънувах щастие сияйно,

но нямаше жена за мен прилика,

любов в сърцето, дето да ѝ блика...

 

                      *   *   *

Годините къде ли отлетяха?...

Жена мечта – очите не видяха!

Съдбата ми след тебе бе избрала...

да мина сам по моята спирала!

 

2 октомври 2010

ред., 9 ч., 11 май 2019

"Къде си, любов моя" - първа книга

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за разбирането, Пепи! Попадне ли човек във водовъртежа на тъгата, без приятелска подкрепа нелеко се измъква!
    Благодаря и на Ангелче и Ирина за хубавите думи и пожелания!
    Радвам се, че сред вас намирам мъдри, прозорливи и добри души
    На всички - здраве и творчески успехи!
  • Ех, колко тъжно! На не малко хора, съдбата им е такава.
  • Като не смогнах да коментирам навреме другите части,сега ще го направя наведнъж,Иване.Очуди ме това десет годишно страдание,свикнали сме мъжете по-лесно да превивяват раздялата.Така е ,любовните рани трудно зарастват,но не и невъзможно-времето лекува.Вероятно тя не е единствената жена-мечта!Пожелавам ти бон шанс!Инъче добре подреден стих,!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...