Разговори с небесата – 4

Поэзия » Любовная, Оды и поэмы, Авторская песня

744 2 3

4. Среща ме съдбата

Живя край мен с усмивка закачлива,

с добра душа бе – с другите вежлива.

Любов очаквах, гледах те в очите...

Но ти мълча – безрадостни са дните!...

А после... уморена си замина...

отлитаха година, след година...

В живота аз пътувах без другарка

в разходките вечерни сам сред парка.

По пътя срещах аз жени случайно...

На сън сънувах щастие сияйно,

но нямаше жена за мен прилика,

любов в сърцето, дето да ѝ блика...

* * *

Годините къде ли отлетяха?...

Жена мечта – очите не видяха!

Съдбата ми след тебе бе избрала...

да мина сам по моята спирала!

2 октомври 2010

ред., 9 ч., 11 май 2019

"Къде си, любов моя" - първа книга

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Благодаря ти за разбирането, Пепи! Попадне ли човек във водовъртежа на тъгата, без приятелска подкрепа нелеко се измъква!
Благодаря и на Ангелче и Ирина за хубавите думи и пожелания!
Радвам се, че сред вас намирам мъдри, прозорливи и добри души
На всички - здраве и творчески успехи!

2019-05-14T19:09:16+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Ех, колко тъжно! На не малко хора, съдбата им е такава.

2019-05-14T13:26:59+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Като не смогнах да коментирам навреме другите части,сега ще го направя наведнъж,Иване.Очуди ме това десет годишно страдание,свикнали сме мъжете по-лесно да превивяват раздялата.Така е ,любовните рани трудно зарастват,но не и невъзможно-времето лекува.Вероятно тя не е единствената жена-мечта!Пожелавам ти бон шанс!Инъче добре подреден стих,!

2019-05-12T02:57:07+03:00