12 may 2019, 13:23  

Разговори с небесата – 5

1.3K 10 17

           5. Животът след тебе

             

Животът ми след тебе така се преобърна,

че де когото срещна, готов съм да прегърна!

Обичан съм, обичам, с душа съм просветена,

в хармония с природа и с цялата вселена!

 

В началото, когато плени ме самотата,

с крилете на мечтите летеше ми душата;

над мене ято птици ми махаха с крилата

и сякаш ме подканят да литна в небесата!

 

Но как да се съвзема във тази пролет бяла...

след тази катастрофа де бе ме сполетяла?...

За птицата самотна е нужна силна воля

и Божия подкрепа – на Него днес се моля.

 

Крилете да зараснат е нужно много време,

духа ми сам в ръцете, съдбата да поеме...

И вярата, че идва денят велик, когато

аз мога да изплувам от тинестото блато.

 

След кратката почивка там - горе в небесата,

пристигнах аз отново на сцена, на Земята.

Животът ми предложи нелеки изпитания,

уроци да науча чрез Божите послания!...

 

Но идва миг, когато – душата възродена,

с енергия, дошла от цялата вселена,

приема добротата и Божите закони...

Звездата ми рождена – превърна ги в канони!

 

17 октомври 2010

11,10 ч. 12 май 2019

 

"Къде си, любов моя" - първа книга

 

Така завършва тази малка поема, която е част от "Разговори с небесата".

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря Гавраил и Дочка Г. Макар и с година закъснение! Извинете ме, че съм пропуснал да зачета вашето посещение на моята страница! Всичко най-хубаво ви желая.
  • Силни чувства и мъдър финал! Поздравления, Иване!
  • Прекрасен финал
    Поздравления!
  • Данаил, Василка и Пепи - благодаря от сърце за коментарите и подкрепата!
    Спокойна вечер и ползотворен утрешен ден на всички ви!
  • Описваш много сензитивно емоциите! Трогателно!

Изповед - 2 🇧🇬

Любовният огън, когато угасва,
отваря се рана – тя трудно зараства.
Сърцето ми плаче, устата въздиша,
за тялото мило е трудно да диша.
Отказва храната, умът ми е болен, ...
1.4K 7 12

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...