Разговори с небесата – 5
5. Животът след тебе
Животът ми след тебе така се преобърна,
че де когото срещна, готов съм да прегърна!
Обичан съм, обичам, с душа съм просветена,
в хармония с природа и с цялата вселена!
В началото, когато плени ме самотата,
с крилете на мечтите летеше ми душата;
над мене ято птици ми махаха с крилата
и сякаш ме подканят да литна в небесата!
Но как да се съвзема във тази пролет бяла...
след тази катастрофа де бе ме сполетяла?...
За птицата самотна е нужна силна воля
и Божия подкрепа – на Него днес се моля.
Крилете да зараснат е нужно много време,
духа ми сам в ръцете, съдбата да поеме...
И вярата, че идва денят велик, когато
аз мога да изплувам от тинестото блато.
След кратката почивка там - горе в небесата,
пристигнах аз отново на сцена, на Земята.
Животът ми предложи нелеки изпитания,
уроци да науча чрез Божите послания!...
Но идва миг, когато – душата възродена,
с енергия, дошла от цялата вселена,
приема добротата и Божите закони...
Звездата ми рождена – превърна ги в канони!
17 октомври 2010
11,10 ч. 12 май 2019
"Къде си, любов моя" - първа книга
Така завършва тази малка поема, която е част от "Разговори с небесата".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
