Решавам днес да напиша аз нещо,
но противно на друг път не ще е зловещо -
ще бъде забавна и светла картина
и с нея себе си сам ще надмина!
Започвам със сутрин,
заспала и мудна!
Ах, бляскава утрин -
картинка най-чудна!
С енергични махове ставам,
после лице си измивам!
Веднага закусвам
и в пейзажа се взирам...
Започвам разходка из чистия парк,
с напета походка оглеждам се пак!
Бляскаво Слънце
с лъчи си ме озарява,
а малко момченце
в миг ме поздравява!
Поемам по пътечка тясна и кална,
попадам на картинка, мръсна и жална:
Съзирам бездомник, във поза прощална,
деня не дочакал на постеля парцална...
Какво да се прави - всеки умира!?
Но защо вечно всеки злината съзира!
Той сам си е виновен -
затова подминавам!
С хладни движения, без да съм гузен,
мобилния вадя и полиция набирам!
Това е - после се вкъщи прибирам!
И все така далече напред аз се взирам!
© Калин Кръстев Todos los derechos reservados