Решавам днес да напиша аз нещо,

но противно на друг път не ще е зловещо -

ще бъде забавна и светла картина

и с нея себе си сам ще надмина!

Започвам със сутрин,

заспала и мудна!

Ах, бляскава утрин -

картинка най-чудна!

С енергични махове ставам,

после лице си измивам!

Веднага закусвам

и в пейзажа се взирам...

Започвам разходка из чистия парк,

с напета походка оглеждам се пак!

Бляскаво Слънце

с лъчи си ме озарява,

а малко момченце

в миг ме поздравява!

Поемам по пътечка тясна и кална,

попадам на картинка, мръсна и жална:

Съзирам бездомник, във поза прощална,

деня не дочакал на постеля парцална...

Какво да се прави - всеки умира!?

Но защо вечно всеки злината съзира!

Той сам си е виновен -

затова подминавам!

С хладни движения, без да съм гузен,

мобилния вадя и полиция набирам!

Това е - после се вкъщи прибирам!

И все така далече напред аз се взирам!