3 mar 2021, 5:18

Разходка

  Poesía
614 0 0

Казват,че разходката е здраве,

че вървейки ти отделяш ендорфин,

но дали наистина човекът прав е,

или по-малко умен е от някакъв делфин.

 

Вървя,но никъде не стигам,нищо не постигам

и смисъл аз от разходка не намирам,

но мистериозно,видиш ли,на хората намигам,

правейки се,че вътрешно от яд не умирам.

 

Първо,гледам,куче ведро по земята крачи,

лесно е,мисля си,като нямаш никакви задачи,

да се наслаждаваш на туй безцелно ходене,

докато стопанинът до тебе от житейски драми болен е.

 

Втори и последен фен на празните ходове

е старецът с въздишка,задаващ се от горе,

за който очевидно времето е фактор,

но готов е да върви сам по целия екватор.

 

Не разбирам,аз захласването по таз разходка пуста,

не харесвам също и често да си мърдам пръста,

но ако кучето и старецът искрено се забавляват,

евала им правя и тревогите ми мигновено намаляват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Христев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...