8 dic 2006, 4:45

Разходка

  Poesía
709 0 0
Моята сълза
стопи се в леда.
Несбъдната мечта
угасна в пепелта.

Пагубен ден
съдбоносен за мен.

Пясъчна мъгла –
смайваща игра.
Опияняващ ред,
шепнещ дяволски съвет.

Храбро вървя из гората
в пустинята на самотата,
изгаряща в тъгата.

Смело преследвам светлината
в смеха на сълзата,
стопяваща се в росата.

Свенливо бягам от липата
отвъд плача на тишината,
развързваща гнева на гората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...