8 дек. 2006 г., 04:45

Разходка

712 0 0
Моята сълза
стопи се в леда.
Несбъдната мечта
угасна в пепелта.

Пагубен ден
съдбоносен за мен.

Пясъчна мъгла –
смайваща игра.
Опияняващ ред,
шепнещ дяволски съвет.

Храбро вървя из гората
в пустинята на самотата,
изгаряща в тъгата.

Смело преследвам светлината
в смеха на сълзата,
стопяваща се в росата.

Свенливо бягам от липата
отвъд плача на тишината,
развързваща гнева на гората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...