8 дек. 2006 г., 04:45

Разходка

710 0 0
Моята сълза
стопи се в леда.
Несбъдната мечта
угасна в пепелта.

Пагубен ден
съдбоносен за мен.

Пясъчна мъгла –
смайваща игра.
Опияняващ ред,
шепнещ дяволски съвет.

Храбро вървя из гората
в пустинята на самотата,
изгаряща в тъгата.

Смело преследвам светлината
в смеха на сълзата,
стопяваща се в росата.

Свенливо бягам от липата
отвъд плача на тишината,
развързваща гнева на гората.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...