Dec 8, 2006, 4:45 AM

Разходка

  Poetry
711 0 0
Моята сълза
стопи се в леда.
Несбъдната мечта
угасна в пепелта.

Пагубен ден
съдбоносен за мен.

Пясъчна мъгла –
смайваща игра.
Опияняващ ред,
шепнещ дяволски съвет.

Храбро вървя из гората
в пустинята на самотата,
изгаряща в тъгата.

Смело преследвам светлината
в смеха на сълзата,
стопяваща се в росата.

Свенливо бягам от липата
отвъд плача на тишината,
развързваща гнева на гората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...