8.12.2006 г., 4:45

Разходка

708 0 0
Моята сълза
стопи се в леда.
Несбъдната мечта
угасна в пепелта.

Пагубен ден
съдбоносен за мен.

Пясъчна мъгла –
смайваща игра.
Опияняващ ред,
шепнещ дяволски съвет.

Храбро вървя из гората
в пустинята на самотата,
изгаряща в тъгата.

Смело преследвам светлината
в смеха на сълзата,
стопяваща се в росата.

Свенливо бягам от липата
отвъд плача на тишината,
развързваща гнева на гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...