В прохладна, тиха, нежна нощ
аз пак съм буйна, непокорна, луда…
Отнасям се в далечните галактики,
за тебе искам да забравя без причина…
Надеждата ме хваща под ръка,
повежда ме в разходка непозната
и Паниката се обажда ей така,
нали е тъмна нощ във хладна зима…
Фенерът ми е Вярата незрима,
огрява мрачната пътека
и вече виждам тебе отдалеко…
До мен звезди-сестрички са, ...