Разходка до Луната
В прохладна, тиха, нежна нощ
аз пак съм буйна, непокорна, луда…
Отнасям се в далечните галактики,
за тебе искам да забравя без причина…
Надеждата ме хваща под ръка,
повежда ме в разходка непозната
и Паниката се обажда ей така,
нали е тъмна нощ във хладна зима…
Фенерът ми е Вярата незрима,
огрява мрачната пътека
и вече виждам тебе отдалеко…
До мен звезди-сестрички са,
разбират странността ми -
нали и те са милите призвани
да пазят и обичат тайничко…
Посядам на ръба на Лунната пътека…
Да падна, сигурна съм, няма…
Просто искам да се полюбувам до забрава,
преди да тръгна по пътеката обратно,
където на Земята всичко е реално
и тебе пак те няма…
Сълзите стичат се неистово…
Да можех да остана там, във мрака…
Без хора, силуети...
Само двама -
душата ми
и твойта сянка няма…
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
