Как искам да те возя на каруца
на нивата да пеем за любов.
Каруцата във ритъма скрибуца
от плевнята до гара Бов.
Гърдите твои днес са хляб омесен.
Снагата ти е тънка като плат.
А слънцето - семафорът небесен
нашъпва сладко колко съм богат.
И в черквата свещица ще запалим
да може Бог да ни прегърне.
И после по целувка ще оставим,
преди на село да се върнем.
© Йотор Амер Todos los derechos reservados