Как искам да те возя на каруца
на нивата да пеем за любов.
Каруцата във ритъма скрибуца
от плевнята до гара Бов.
Гърдите твои днес са хляб омесен.
Снагата ти е тънка като плат.
А слънцето - семафорът небесен
нашъпва сладко колко съм богат.
И в черквата свещица ще запалим
да може Бог да ни прегърне.
И после по целувка ще оставим,
преди на село да се върнем.
© Йотор Амер All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
