Как искам да те возя на каруца
на нивата да пеем за любов.
Каруцата във ритъма скрибуца
от плевнята до гара Бов.
Гърдите твои днес са хляб омесен.
Снагата ти е тънка като плат.
А слънцето - семафорът небесен
нашъпва сладко колко съм богат.
И в черквата свещица ще запалим
да може Бог да ни прегърне.
И после по целувка ще оставим,
преди на село да се върнем.
© Йотор Амер All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
