7 ago 2014, 18:19

Разходка със Злото

  Poesía » Otra
816 0 14

Злото почука  на моята  врата 

и аз му отворих за влезе - сама.

Пристъпи то и обърна света,

моя свят от мечти и тъга.

Покани ме с него да опозная света

и аз тръгнах – ръка за ръка.

Показа ми страх и страдания,

показа мечти и желания.

Показа ми хора, потънали в грях

и други, обсипани в златния прах.

Показа ми радост, любов и сълзи.

Показа ми майки с подути очи.

Показа ми бедност, богатство, разврат.

И много войници убити без враг.

Разведе ме той по целия свят

и после попита ме искам ли цвят

да  взема от този миг на мечта

или да остана отново сама.

Обходихме  двама  ръка за ръка

показа ми цялата мъка в света,

че аз се обърнах със срам и сълзи.

Помолих го – моля те, ти ме върни.

 

Аз повече няма да плача за мен.

Светът вече плаче повече в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Ненчена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много точно Вал!
    Благодаря ти, че ме посети!
    Поздрав от мен.
  • Различно е то,
    наглед е добро,
    със зъбите остри,
    душата оглозди...
  • Много ти благодаря Кръстина.
  • "Аз повече няма да плача за мен.

    Светът вече плаче повече в мен."
    ----------------------------------------------------------------------
    Уникален стих с много актуално послание! С голямо поетично майсторство е пресъздаден животът такъв, какъвто е, животът без маска и без грим! Нямам думи, страхотен стих! Браво!
  • Благодаря Маги за хубавия коментар!
    Чудесно ще е позитивното да победи негативизма. Желая го на всички.
    Поздрави и хубав ден!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...