Разходка със Злото
Злото почука на моята врата
и аз му отворих за влезе - сама.
Пристъпи то и обърна света,
моя свят от мечти и тъга.
Покани ме с него да опозная света
и аз тръгнах – ръка за ръка.
Показа ми страх и страдания,
показа мечти и желания.
Показа ми хора, потънали в грях
и други, обсипани в златния прах.
Показа ми радост, любов и сълзи.
Показа ми майки с подути очи.
Показа ми бедност, богатство, разврат.
И много войници убити без враг.
Разведе ме той по целия свят
и после попита ме искам ли цвят
да взема от този миг на мечта
или да остана отново сама.
Обходихме двама ръка за ръка
показа ми цялата мъка в света,
че аз се обърнах със срам и сълзи.
Помолих го – моля те, ти ме върни.
Аз повече няма да плача за мен.
Светът вече плаче повече в мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Ненчена Все права защищены
