1 jul 2008, 15:05

Разходка в гората

1.5K 1 0

 

 

Вчера с моята тайфа

бяхме в близката гора.

Да, обаче изведнъж

се изля пороен дъжд.

 

Облакът над нашите глави

ни измокри до уши,

но след миг над нас изгря

чудно слънце с приказна дъга.

 

Ний се втурнахме в игра

и забравихме часа.

Но след миг изгря луната

и се хванах за главата.

 

Ах, тез хубави игри

ни навлякоха беди.

Колко бой ще има вкъщи.

О, не смея да се връщам.

 

Ах, каква поука

си извлякохме тогаз,

но на мен не ми пука

вече в този час!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...