1 jul 2008, 15:05

Разходка в гората

1.5K 1 0

 

 

Вчера с моята тайфа

бяхме в близката гора.

Да, обаче изведнъж

се изля пороен дъжд.

 

Облакът над нашите глави

ни измокри до уши,

но след миг над нас изгря

чудно слънце с приказна дъга.

 

Ний се втурнахме в игра

и забравихме часа.

Но след миг изгря луната

и се хванах за главата.

 

Ах, тез хубави игри

ни навлякоха беди.

Колко бой ще има вкъщи.

О, не смея да се връщам.

 

Ах, каква поука

си извлякохме тогаз,

но на мен не ми пука

вече в този час!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Овчарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...