1 июл. 2008 г., 15:05

Разходка в гората

1.5K 1 0

 

 

Вчера с моята тайфа

бяхме в близката гора.

Да, обаче изведнъж

се изля пороен дъжд.

 

Облакът над нашите глави

ни измокри до уши,

но след миг над нас изгря

чудно слънце с приказна дъга.

 

Ний се втурнахме в игра

и забравихме часа.

Но след миг изгря луната

и се хванах за главата.

 

Ах, тез хубави игри

ни навлякоха беди.

Колко бой ще има вкъщи.

О, не смея да се връщам.

 

Ах, каква поука

си извлякохме тогаз,

но на мен не ми пука

вече в този час!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Овчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...