1 июл. 2008 г., 15:05

Разходка в гората

1.5K 1 0

 

 

Вчера с моята тайфа

бяхме в близката гора.

Да, обаче изведнъж

се изля пороен дъжд.

 

Облакът над нашите глави

ни измокри до уши,

но след миг над нас изгря

чудно слънце с приказна дъга.

 

Ний се втурнахме в игра

и забравихме часа.

Но след миг изгря луната

и се хванах за главата.

 

Ах, тез хубави игри

ни навлякоха беди.

Колко бой ще има вкъщи.

О, не смея да се връщам.

 

Ах, каква поука

си извлякохме тогаз,

но на мен не ми пука

вече в този час!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Овчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...