Вчера с моята тайфа
бяхме в близката гора.
Да, обаче изведнъж
се изля пороен дъжд.
Облакът над нашите глави
ни измокри до уши,
но след миг над нас изгря
чудно слънце с приказна дъга.
Ний се втурнахме в игра
и забравихме часа.
Но след миг изгря луната
и се хванах за главата.
Ах, тез хубави игри
ни навлякоха беди.
Колко бой ще има вкъщи.
О, не смея да се връщам.
Ах, каква поука
си извлякохме тогаз,
но на мен не ми пука
вече в този час!
© Елена Овчарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
