23 ago 2011, 0:04

разкажи ми 

  Poesía » De amor
985 0 14

ххххххххххх

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много чувство има в този стих и е просто отлично написан. Много ми хареса!
  • Прочетох с удоволствие!Поздравления!
  • Тук и сега!
    Искаш днес да ти кажа живота си...
    В нощ такава се сипват звезди...
    Как да спретна, кажи ми, Кивота си?!
    Знаеш ли бел какво е?! Де стои?!

    Бельове туй са гредите ни букови.
    На дъното, в гроба, ковчега държат.
    Пръст да не пада до четирсет на утрото...-
    Венците и китките да си стоят...

    Май като тях съм - опален, корав...
    Недей да ме търсиш сред безброй изневери!
    Дом се не прави с половина душа!
    Що ли съм тръгнал да разправям за бельове?!

    Трудно си тръгва залез от мене!
    С тежкото вино приказки шепне.
    Даже звездите в небето простенват,
    думи, щом пишат, момини клепки!

    Не се притеснявам. Много обичах.
    В живота ми имаше саде самодиви.
    Нямам приятели. След Нея все тичах.
    Даде ми Господ гнездо да сме свили...

    Какво да ти кажа? Що сме самотни?!
    Що са очите все към Луната?!
    Щото са малко нежно - грамотните,
    дето ще турят на лист и душата си!!!


    Нищичко повече няма да кажа,
    а ще целуна твойта ръка...
    На сън самодивски аз ще съм пажа
    и стих ще ти сплитам Тук и Сега!!!
  • Нека просто сме тук и сега.
    Мъдрост...
  • "Нека просто сме тук и сега",като излято е!Поздрави!
  • Дани,красив стих!Звучи като тъжна равносметка,но ми напълни душата!
    Наистина,най-важно е какво преживяваме тук и сега!
    Поздравления!
  • Когато чета произведението думите се превръщат в картина пред мен.Прекрасно е!
  • !!!
  • Да сме тук и сега е най-важното. Поздрави.
  • Има толкова насъбрана тъга в този стих! Много личен и много красив!
  • Животът ми земен до средата премина,

    но Господ ми даде да нося товар-

    да рисувам със думи чудесни картини,

    в сърцата на хората да събуждам пожар!



    Ще пея и силно и леко, и вдъхновено,

    тези песни, що душата ми блика навън

    и нека Светлина да струи по Вселената,

    и нека не гасне любовният огън!



    Вкуса на ръжен хляб във стихове вплитам.

    С цвете и синьо небе, като пред Бог, ти се вричам.

    С житата в полето раста. С птици в небето политам

    и все още виждам смисъл в това - да обичам!



    Е, на стиховете не съм виртуоз...

    С тях, по нощите, очите изтичат,

    но по - щастлив съм, да знаеш, от тоз,

    когото никой не ще да обича!
    Зем.
  • Поздрав, Дани!
  • Отдаденост!
    Прекрасен ритъм!
  • произведението ти е страхотно..с малко думи казва много/за разлика от коментара/..изключително силно...развълнува ме...
Propuestas
: ??:??