Aug 23, 2011, 12:04 AM

разкажи ми

  Poetry » Love
1.1K 0 14

ххххххххххх

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много чувство има в този стих и е просто отлично написан. Много ми хареса!
  • Прочетох с удоволствие!Поздравления!
  • Тук и сега!
    Искаш днес да ти кажа живота си...
    В нощ такава се сипват звезди...
    Как да спретна, кажи ми, Кивота си?!
    Знаеш ли бел какво е?! Де стои?!

    Бельове туй са гредите ни букови.
    На дъното, в гроба, ковчега държат.
    Пръст да не пада до четирсет на утрото...-
    Венците и китките да си стоят...

    Май като тях съм - опален, корав...
    Недей да ме търсиш сред безброй изневери!
    Дом се не прави с половина душа!
    Що ли съм тръгнал да разправям за бельове?!

    Трудно си тръгва залез от мене!
    С тежкото вино приказки шепне.
    Даже звездите в небето простенват,
    думи, щом пишат, момини клепки!

    Не се притеснявам. Много обичах.
    В живота ми имаше саде самодиви.
    Нямам приятели. След Нея все тичах.
    Даде ми Господ гнездо да сме свили...

    Какво да ти кажа? Що сме самотни?!
    Що са очите все към Луната?!
    Щото са малко нежно - грамотните,
    дето ще турят на лист и душата си!!!


    Нищичко повече няма да кажа,
    а ще целуна твойта ръка...
    На сън самодивски аз ще съм пажа
    и стих ще ти сплитам Тук и Сега!!!
  • Нека просто сме тук и сега.
    Мъдрост...
  • "Нека просто сме тук и сега",като излято е!Поздрави!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...