19 may 2015, 7:48

Разкаяние

  Poesía » Otra
996 0 2

Разкаяние

 

 

Когато на дървото окапали са му листата.
Когато на плода изгнили са му семената.
Когато на нощта угаснали са и звездите.
Когато на слънцето изчезнали са лъчите.

Където на пътеките избледнели са им далечините.
Където на градовете изчезнали са им красотите.
Където на времето спрели са му стрелките.
Където на миналото забравени са спомените.

Както на теб, така и на мен, също и на тях.
Както на някогашното настояще - отминало.
Както на историите без край останали.
Както на мечти, мечтани и загърбени.

Тогава на колене смирено ще признаеш.
Тогава на различни езици ще се жалиш.
Тогава на сърцето ще изплачеш сълзите.
Тогава на душата ще осъзнаеш самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....