Разкаяние
Разкаяние
Когато на дървото окапали са му листата.
Когато на плода изгнили са му семената.
Когато на нощта угаснали са и звездите.
Когато на слънцето изчезнали са лъчите.
Където на пътеките избледнели са им далечините.
Където на градовете изчезнали са им красотите.
Където на времето спрели са му стрелките.
Където на миналото забравени са спомените.
Както на теб, така и на мен, също и на тях.
Както на някогашното настояще - отминало.
Както на историите без край останали.
Както на мечти, мечтани и загърбени.
Тогава на колене смирено ще признаеш.
Тогава на различни езици ще се жалиш.
Тогава на сърцето ще изплачеш сълзите.
Тогава на душата ще осъзнаеш самотата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
