19 мая 2015 г., 07:48

Разкаяние

997 0 2

Разкаяние

 

 

Когато на дървото окапали са му листата.
Когато на плода изгнили са му семената.
Когато на нощта угаснали са и звездите.
Когато на слънцето изчезнали са лъчите.

Където на пътеките избледнели са им далечините.
Където на градовете изчезнали са им красотите.
Където на времето спрели са му стрелките.
Където на миналото забравени са спомените.

Както на теб, така и на мен, също и на тях.
Както на някогашното настояще - отминало.
Както на историите без край останали.
Както на мечти, мечтани и загърбени.

Тогава на колене смирено ще признаеш.
Тогава на различни езици ще се жалиш.
Тогава на сърцето ще изплачеш сълзите.
Тогава на душата ще осъзнаеш самотата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...