31 oct 2009, 0:24

Разкаяние

  Poesía
559 0 0

Ако вече е  късно,

ако моето ''сбогом''

приел си твърде

              сериозно,

ако и твоето сърце

като моето от мъка

            се разкъсва,

ако е невъзможно

отново да се върнеш?!

Как ще понеса

тази присъда?

А  всъщност

сама се осъдих

                 на смърт.

 

 

Съвсем сама

отнех си живота

и от сърцето ми

блика алена кръв,

проклинайки своята

гневност и мъст.

 

Къде съм сега?

Лутам се  нанякъде

без посока

съвсем сама,

но не бях ли жестока?

 

О, да, разбира се, че бях,

но твърде късно разбрах,

че животът без теб

е равен на смърт

и сякаш умрях,

когато си тръгна,

и навярно нищо назад

не бих могла да върна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...