Ако вече е късно,
ако моето ''сбогом''
приел си твърде
сериозно,
ако и твоето сърце
като моето от мъка
се разкъсва,
ако е невъзможно
отново да се върнеш?!
Как ще понеса
тази присъда?
А всъщност
сама се осъдих
на смърт.
Съвсем сама
отнех си живота
и от сърцето ми
блика алена кръв,
проклинайки своята
гневност и мъст.
Къде съм сега?
Лутам се нанякъде
без посока
съвсем сама,
но не бях ли жестока?
О, да, разбира се, че бях,
но твърде късно разбрах,
че животът без теб
е равен на смърт
и сякаш умрях,
когато си тръгна,
и навярно нищо назад
не бих могла да върна.
© Богдана Маринова Все права защищены