Девил (Гардения )
16 60
6 dic 2007, 9:57

Разкаяние 

  Poesía » De amor
712 0 3
Разкаяние

Дъждът се стича по стъклата,
навън вали, валеше и тогава,
когато си тръгна от мен
завинаги.

Мислех, че ще се върнеш,
когато усетиш малко празнота
и тайничко се аз надявах,
че за последен път съм сама.

Но защо така не стана,
както исках и мечтаех аз
и в душата ми остана
само спомена за твоя глас.

И нека, щом не ти повярвах
на думите ти аз тогаз,
сега ще плача и ще страдам
за своята грешка аз.

© Гардения Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • На мен ми харесва!
  • Амиииииииииииииии........нищо няма да кажа!!!Но определено няма да се смея.Поздрави
  • Ако е изповед-дано е последната подобна болка.Ако е вдъхновение ,трябва ти още мъничко!!
Propuestas
: ??:??