Разкаяние
Разкаяние
Дъждът се стича по стъклата,
навън вали, валеше и тогава,
когато си тръгна от мен
завинаги.
Мислех, че ще се върнеш,
когато усетиш малко празнота
и тайничко се аз надявах,
че за последен път съм сама.
Но защо така не стана,
както исках и мечтаех аз
и в душата ми остана
само спомена за твоя глас.
И нека, щом не ти повярвах
на думите ти аз тогаз,
сега ще плача и ще страдам
за своята грешка аз.
Дъждът се стича по стъклата,
навън вали, валеше и тогава,
когато си тръгна от мен
завинаги.
Мислех, че ще се върнеш,
когато усетиш малко празнота
и тайничко се аз надявах,
че за последен път съм сама.
Но защо така не стана,
както исках и мечтаех аз
и в душата ми остана
само спомена за твоя глас.
И нека, щом не ти повярвах
на думите ти аз тогаз,
сега ще плача и ще страдам
за своята грешка аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гардения Todos los derechos reservados
