6 дек. 2007 г., 09:57
Разкаяние
Дъждът се стича по стъклата,
навън вали, валеше и тогава,
когато си тръгна от мен
завинаги.
Мислех, че ще се върнеш,
когато усетиш малко празнота
и тайничко се аз надявах,
че за последен път съм сама.
Но защо така не стана,
както исках и мечтаех аз
и в душата ми остана ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация