6 дек. 2007 г., 09:57

Разкаяние

1K 0 3
Разкаяние

Дъждът се стича по стъклата,
навън вали, валеше и тогава,
когато си тръгна от мен
завинаги.

Мислех, че ще се върнеш,
когато усетиш малко празнота
и тайничко се аз надявах,
че за последен път съм сама.

Но защо така не стана,
както исках и мечтаех аз
и в душата ми остана
само спомена за твоя глас.

И нека, щом не ти повярвах
на думите ти аз тогаз,
сега ще плача и ще страдам
за своята грешка аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гардения Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен ми харесва!
  • Амиииииииииииииии........нищо няма да кажа!!!Но определено няма да се смея.Поздрави
  • Ако е изповед-дано е последната подобна болка.Ако е вдъхновение ,трябва ти още мъничко!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...