21 ago 2006, 23:29

Разказва ни историята Вестин

  Poesía
764 0 9



 

Разказва ни историята Вестин-

рисува я чрез два портрета...

Не може да се каже тук:"Амин!"

или да тъжим над позата предвзета.

С будно авторово чувство

разкрива болката на обществото:

перото му, достигнало изкуство,

показва на човека естеството.

 

Преживявам неговия студ,

показан в полифония

чрез образа на нашенеца - луд,

с накърнената хармония.

А авторът сериозно пита:

"Защо не спреме този кръговрът-

самотният човек се скита,

дори не руменее днес светът!?

 

Нормалният човек се кръсти,

съзирайки сегашни нрави

и свива побелели пръсти-

сутеньорите били са прави?!

С божественото се търгува

по начин до безкрай циничен,

а Парламентът даже не умува...

О, тоз проблем е архаичен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Лъки! Семейна тайна...
    Поздрав!
  • Здравей, Мо! Как си?
    Поздрав!
  • Здравей, Вестин! Правилната ти авторова позиция не буди съмнения у мен, но понякога авторът се нуждае и от подкрепа. Опитах се да ти я дам.
    Поздрав!
  • Здравей, Челси! Поставяш важен въпрос - този за авторовата позиция. Този текст има точно такова предназначение - да отстоява правомерността на авторовата позиция на Вестин, давайки й висока оценка. В същото време, ти си уловила духа на позицията, която аз споделям с Лъки и която сме обмислили в широк творчески план. В твое лице съм открил един ведър автор, пред когото полето на поезията се разгръща в голяма перспектива и затова се радвам на присъстието ти и на позицията, която отстнояваш и развиваш.
    Поздрав!
  • Здравей, Николай! Добре дошъл! Заповядай, огледай се, отпусни се!
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...