Разказва ни историята Вестин-
рисува я чрез два портрета...
Не може да се каже тук:"Амин!"
или да тъжим над позата предвзета.
С будно авторово чувство
разкрива болката на обществото:
перото му, достигнало изкуство,
показва на човека естеството.
Преживявам неговия студ,
показан в полифония
чрез образа на нашенеца - луд,
с накърнената хармония.
А авторът сериозно пита:
"Защо не спреме този кръговрът-
самотният човек се скита,
дори не руменее днес светът!?
Нормалният човек се кръсти,
съзирайки сегашни нрави
и свива побелели пръсти-
сутеньорите били са прави?!
С божественото се търгува
по начин до безкрай циничен,
а Парламентът даже не умува...
О, тоз проблем е архаичен!
© Валери Рибаров All rights reserved.
Поздрав!