21 авг. 2006 г., 23:29

Разказва ни историята Вестин

763 0 9



 

Разказва ни историята Вестин-

рисува я чрез два портрета...

Не може да се каже тук:"Амин!"

или да тъжим над позата предвзета.

С будно авторово чувство

разкрива болката на обществото:

перото му, достигнало изкуство,

показва на човека естеството.

 

Преживявам неговия студ,

показан в полифония

чрез образа на нашенеца - луд,

с накърнената хармония.

А авторът сериозно пита:

"Защо не спреме този кръговрът-

самотният човек се скита,

дори не руменее днес светът!?

 

Нормалният човек се кръсти,

съзирайки сегашни нрави

и свива побелели пръсти-

сутеньорите били са прави?!

С божественото се търгува

по начин до безкрай циничен,

а Парламентът даже не умува...

О, тоз проблем е архаичен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Лъки! Семейна тайна...
    Поздрав!
  • Здравей, Мо! Как си?
    Поздрав!
  • Здравей, Вестин! Правилната ти авторова позиция не буди съмнения у мен, но понякога авторът се нуждае и от подкрепа. Опитах се да ти я дам.
    Поздрав!
  • Здравей, Челси! Поставяш важен въпрос - този за авторовата позиция. Този текст има точно такова предназначение - да отстоява правомерността на авторовата позиция на Вестин, давайки й висока оценка. В същото време, ти си уловила духа на позицията, която аз споделям с Лъки и която сме обмислили в широк творчески план. В твое лице съм открил един ведър автор, пред когото полето на поезията се разгръща в голяма перспектива и затова се радвам на присъстието ти и на позицията, която отстнояваш и развиваш.
    Поздрав!
  • Здравей, Николай! Добре дошъл! Заповядай, огледай се, отпусни се!
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...