23 ene 2016, 18:27

Разказвах ти за вярата

  Poesía
847 0 8

Разказвах ти за вярата...

Валеше.

Измокриха се всичките стъкла!

А вътре в теб

поникваше полека

една надежда

с образ на жена -

жена, 

която знае да обича

и да прощава грозните неща, 

усетила и нежност,

и себичност,

успяла да изплува

от смъртта.

А смърт е всичко в мислите,

което

отнема и покоя, и съня.

Умирали сме всеки път

в сърцето,

когато си отиде радостта!

Разказвах ти за вярата 

и ето -

след бурята е грейнала

дъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...