23 ene 2016, 18:27

Разказвах ти за вярата

  Poesía
841 0 8

Разказвах ти за вярата...

Валеше.

Измокриха се всичките стъкла!

А вътре в теб

поникваше полека

една надежда

с образ на жена -

жена, 

която знае да обича

и да прощава грозните неща, 

усетила и нежност,

и себичност,

успяла да изплува

от смъртта.

А смърт е всичко в мислите,

което

отнема и покоя, и съня.

Умирали сме всеки път

в сърцето,

когато си отиде радостта!

Разказвах ти за вярата 

и ето -

след бурята е грейнала

дъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...