Разказвах ти за вярата
Разказвах ти за вярата...
Валеше.
Измокриха се всичките стъкла!
А вътре в теб
поникваше полека
една надежда
с образ на жена -
жена,
която знае да обича
и да прощава грозните неща,
усетила и нежност,
и себичност,
успяла да изплува
от смъртта.
А смърт е всичко в мислите,
което
отнема и покоя, и съня.
Умирали сме всеки път
в сърцето,
когато си отиде радостта!
Разказвах ти за вярата
и ето -
след бурята е грейнала
дъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
