Разказвах ти за вярата...
Валеше.
Измокриха се всичките стъкла!
А вътре в теб
поникваше полека
една надежда
с образ на жена -
жена,
която знае да обича
и да прощава грозните неща,
усетила и нежност,
и себичност,
успяла да изплува
от смъртта.
А смърт е всичко в мислите,
което
отнема и покоя, и съня.
Умирали сме всеки път
в сърцето,
когато си отиде радостта!
Разказвах ти за вярата
и ето -
след бурята е грейнала
дъга!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
