Разказвам ти приказка
Искам да дойдеш по бяла шамия.
Искам да гледам, с очи да те пия.
Искам са бъдеш топла и гола.
Ръката неволно се спуска надолу.
Искам очите ти, впряни във мене
отвътре да гледат... И да застенеш...
Искам да бъдеш като морската пяна-
бързичка, весела, мокра, засмяна.
Искам ръцете ти да ме прегръщат,
да турят трапеза, да чупят насъщния.
Искам от недрата ти сока да пия.
На дъга да се сториш...Да бъдеш стихия...
Как нежно ме гали свила-косица
и бавно приспива тласъци мощни.
А ей – там, долу малка сълзица,
потекла към Бога, ме моли за още...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
